С Джералд Даръл на пазар в Камерун



С Джералд Даръл на пазар в Камерун

(Откъс от „Гончетата на Бафут“)

 

 

Оттук нататък пътят наподобяваше зигзагообразна железопътна линия. Спущахме се с трясъци и скърцане в низините, после с пъшкане и пръхтене пълзяхме по стръмните склонове на хълмовете. На върха на един хълм спряхме отново, за да се охлади двигателят, и в низината пред нас забелязах някакво село. Колибите наподобяваха в далечината безразборно разпилени черни отровни гъби върху зелена трева. Когато двигателят заглъхна, тишината ни обви като одеяло. Ушите ни долавяха само тихото свистене на поклащаната от вятъра трева, а от разположеното далече под нас село долиташе лаят на куче и кукуригането на петле — звуци, тихи и далечни, но чисти като камбанен звън. Можах да видя през бинокъла, че в селото кипи някаква дейност. Около колибите се въртяха тълпи от хора. Проблясваха мачете и копия, а от време на време — и някой ярък саронг.

— Каква е тази врява в селото? — попитах шофьора.

Той се взря надолу по хълма, присви очи, после се обърна с очарователна усмивка към мен.

— Има пазар, са. Маса иска ли да спрем на това място? — попита той с надежда в гласа.

— Мислиш ли, че там продават някакви животни?

— Да, са!

— Честна дума?

— Честна дума, са!

— Лъжеш, бушмено — казах аз, привидно ядосан.

— Искаш да спрем, та да си пийнеш ечемичена бира. Така ли е?

— Ех! Така е, са — съгласи се с усмивка шофьорът, — но понякога маса може да намери тук и животни.

— Добре, ще спрем за малко.

— Да, са — отвърна с готовност шофьорът и подкара бясно камиона надолу към селото. Големите колиби с техните конусовидни сламени покриви бяха подредени спретнато около малко площадче, засенчено от група млади евкалиптови дървета. Пазарът се намираше именно на това площадче.

 

На шарената сянка под стройните дървета търговците бяха изложили стоките си направо на земята, всеки на собствено, отделно местенце, и около тях сега се тълпяха, жестикулираха, вдигаха гълчава и спореха селяните.

Стоките за продан учудваха със своето разнообразие, а в известен смисъл — и със странния си и неуместен вид. Предлагаше се пушен сом, забоден на малки шишчета. Живи, тези риби са много неприятни на вид, но когато са изсушени, сбръчкани и почернели от пушека, заприличват на сатанински кукли за вуду, застинали в чудноватите и изкълчени форми на някакъв отвратителен танц. Имаше големи топове английски плат, някои в многоцветните, така обичани от африканците десени, макар и местният, плътен и мек плат да бе изтъкан с по-голям вкус.

 

Между купищата пъстър плат имаше богат избор на яйца, пилета в бамбукови кошници, зелени чушки, зеле, картофи, захарна тръстика, големи окървавени късове месо, току-що изкормени и навързани на въженца гигантски тръстикови плъхове, глинени съдове и кошници от тръстика, столове от дървото ероко, игли, барут, ечемичена бира, капани, манго, паупау, лимони, местни обуща, великолепни чанти, изплетени от рафия, пирони, кремъци, карбид и каскара, лопати и леопардови кожи, гуменки, меки шапки, кратуни с палмово вино и стари газени тенекии, пълни с палмово и фъстъчено масло.

 

Разнообразни и чудновати като предлаганите за продан стоки бяха и посетителите на пазара: хаусанци, облечени с блестящо бели роби и малки бели шапчици; местни вождове с разноцветни роби и богато бродирани шапчици с пискюлчета; езичници от отдалечени планински селища само с парче мръсна кожа около бедрата си, с остро изпилени зъби и татуирани лица. За тях селото бе нещо като многолюдна столица, а пазарът вероятно представляваше върхът на приятните забавления за годината. Заради няколко сладки тропически картофа или тръстикови плъха те спореха ожесточено, размахваха ръце, блъскаха се и очите им блестяха от удоволствие или пък, застанали на малки групички, съзерцаваха с безнадежден копнеж камарите разноцветен плат и пристъпваха от място на място, за да огледат по-добре този недостижим за тях разкош.

Откъс от На лов за живи животни, С. 1974




Валути


Количка

Количката е празна.

Произход

Нови продукти