С какво вуду плаши своите почитатели



 Виолета Петрова

През 2018 г. участвах в тур из Западна Африка – едно от най-забелжителните преживявания в живота ми! Много мога да разказвам за различните интересни места в Гана, Бенин и Того, но сега ще се спра специално на практикуваната широко от местните религия – ние я наричаме „вуду“, но за тях е „вудун“. Тези три страни се смятат за люлката на „вудун“ и при пътешествието ни се срещнахме с различни негови проявления.

Кулминацията беше на 10 януари, в Уида, Бенин – знаков град в историята на Африка, защото от неговото пристанище са отплавали корабите, натоварени с роби. През 1993 г. тогавашният президент на Бенин - Никефор Согло, постановява на тази дата в Уида да се провежда вудун фестивал, чрез който да се възстановят местните традиции. От 1998г. 10 януари е официален национален празник на страната.

 

Няколко общи думи за вудун

Благодарение основно на филмите, които сме гледали, в нашите представи „вуду“ е свързано с черна магия, чрез която се вреди на някого – например чрез негова кукла, която се набожда с игли. Мнозина възприемат африканските маски като страшни, но със спътниците ми си говорихме, че кукерските маски също биха изглеждали ужасяващи на някого, който не е запознат с тяхното значение.

Да продължа с аналогиите – също както нашите кукери са свързани с много древни вярвания и ритуали, но ние продължаваме да им се радваме и да ги наричаме „национално богатство“, жителите на Западна Африка се гордеят със своята стара религия. Толкова стара, че е свързана с митологични представи за света и населена с пантеон от различни божества, които понякога са благосклонни към хората, но друг път са раздразнителни, сърдити или обидени и се налага да бъдат омилостивявани.

Жреците на вудун

 

Подобно на всяка митологична религия, на вудун жреците се пада тежката задача да общуват с боговете – затова им трябват свръестествени способости, които да ги докарат до състояние на транс. Задачата им се усложнява от местното вярване, че всички починали предци съществуват наравно с хората, но като невидими духове. Въобще – около нас явно е голяма навалица!

Духовете са добронамерени към своите наследници, но за да им помагат, отново се нуждаят от помощта на жреците, на които да предадат своите послания. Както и от множество специални ритуали, обредни танци и свещенодействия.

Талисманите на вудун

Един пряк път да си гарантираш подкрепата на някой дух е като го призовеш чрез определен талисман. Талисманите се правят от различни материали - дърво, пръчки, рога на животни, снопчета билки, съшити или завързани заедно парчета плат. В град Ломе, Того разгледахме Акодесева – най-големия пазар за съставки за такива талисмани, но и на няколко други места попаднахме на по-малки. Не мога да отрека, че някои от стоките – да не кажа всички! – изглеждаха доста зловещо : черепи на животни, лапи на маймуни, препарирани прилепи – въобще – всякакви рога и копита.

За Акодесева ще разкажа подробно на друго място. Идеята ми тук е да отбележа, че тези талисмани са част от причините за лошата слава на вудун сред „белите“ цивилизации. Ние ги свързваме с правенето на магия и то – вредяща, черна магия. За жителите на Западна Африка това също е магия – как да общуваш с духа на прадядо си, освен чрез малко магийка? Но за митологичните религии магията е...част от живота, нещо естествено и необходимо.

Ако се замислим отново за нашенските си обичаи – какво друго са наричанията, освен остатък от магия за здраве? Когато българската стопанка замесва питката за някой празник, тя спазва определени ритуали – водата да е „мълчана“, брашното да е пресято „като свила“ – поне три пъти, а отгоре прави различни фигури от тесто като символи за благопоучие. Ако питате мен – същата работа!

Празникът на вудун в селата

Въоръжена с тези бодри разсъждения и самонанивания от рода на „мечка страх, мен не страх“, сутринта на 10 януари 2018г. се качих на автобусчето, с което групата ни се отправи към Уида. Докато преминавахме през селата на Бенин, усещането за празнично настроение беше осезаемо – навсякъде се чуваше барабанен ритъм, хората носеха кокошки или водеха кози, специално купени за жертвоприношения. Често виждахме и стърчащи колове със забучени на тях глави или части от мъртви животни – да, и това е част от вудун ритуалите и определено – не най-приятната за окото (и за носа, ако трябва да бъдем честни).

Пристигаме в Уида

Уида е духовната столица на Бенин – тук живеят много от жреците на вудун, както и техният „папа“ или религиозен началник – вудуну. Казват, че на празника на вудун – 10 януари, тук се събират над 10 000 посетители от цял свят – най-вече от Франция, САЩ и Карибите. Церемонията започва в храма на питоните – за него ще разкажа отново в друг пътепис, но като цяло – тук живеят 45 питона, смятани от почитателите на вудун за божества. „Уида“ означава „питон“ на местния език. Пред събралите се „делегати“ от цял свят вудуну влезе в храма и заколи коза като жертвоприношение. Поне така ни казаха, че е направил, защото ние стояхме отвън. След това вудуну поведе всички на 3-километрово шествие към брега на Океана, като спираше да се помоли на вудун статуите по пътя.

Ентусиазмът ескалира на плажа

На плажа, под звуците на барабани, множеството от следовници на вудун се разделиха на групи и започнаха да пеят и да танцуват. Всички бяха облечени в дрехи в ярки цветове, някои носеха маски – наистина се получи впечатляващ спектакъл! Част от последователите бяха обладани от духове и паднаха на пясъка – в интерес на истината трябва да отбележа, че употребата на алкохолни напитки изобщо не е чужда на участниците във фестивала, като особено предпочитан е джинът. Един гол до кръста мъж например поряза ръката си с остър нож и заля раната с джин – подозирам, че е ритуално самонараняване, но кой знае.

Вудуши – жрицата –водач на жените, поведе последователките си към океана, където напрвиха жертвоприношение на морската богиня Мами Вата. Някои от по-фанатичните се поразголиха и започнаха да удрят телата си с юмруци.

Зангбето

Вечерта присъствахме на друг ритуал, който си заслужава по-подробно описание. Група от местни жители се събра на едно открито място между къщите, отпред седнаха мъже и момчета с ударни инструменти и започнаха да барабанят в ритъм. Това продължи около два часа или повече, като ритъмът непрекъсното се ускоряваше, а по лицата на музикантите започна да шурти пот. Отвреме-навреме от събралата се около тях тълпа излизаше по някой – мъж, дете, жена – някои дори с бебета на гърба, и изпълняваше кратък танц, следвайки бесния ритъм на барабаните.

Когато съвсем притъмня, от сенките наоколо на площадчето излязоха четири зангбето. Те приличат на движещи се купи сено, защото са покрити със сушена рафия или други сухи растения – понякога с много необичайни цветове. На върха на тази купа има маска или прът, кото стърчи като шиш – докато танцуват, зангбето понякога се навеждат, опират глава на тази „тояжка“ и размахват снопите рафия в причудливи форми във въздуха. Отново ще използвам тази аналогия, но няма как – на мен много ми заприличаха на нашенските кукери, които се въртят и размятат във всички посоки ръцете си, а дългата козина на костюмите им създава впечатлението за вихрено движение.

Всъщност, според местните жители, огромните „купи сено“ не са задвижвани от хора, а от духове. По едно време двама мъжаги се насочиха към една от тях, наведоха се и я повдигнаха – и отдолу имаше само една глинена купа! С типичния ни скептицизъм веднага предположихме, че във вътрешността на купата има обръчи, за които изпълнителят се хваща и сгъва краката си, така че да не се вижда, когато мъжете повдигнат конструкцията. След малко те я обърнаха, за да видим, че е куха отдолу, но дали някой междувременно се е шмугнал в мрака, не можахме да видим.

Африканците обаче вярват в силата на зангбето, защото те имат много важна функция. Те са „нощната стража“, пазачите, които следят за реда и разбирателството в общността. Духовете, вселили се в тях, имат свръхестествената способност да различават кой е извършил престъпление – т.е. дали някой е крадец или вещица. Уличеният може да бъде „глобен“ с някой ценен за него предмет или домашно животно, а при по-тежки простъпки – дори да бъде изгонен от селото.

За финал: отговорът на въпроса

Ето този вудун ритуал наистина плаши жителите на Западна Африка. Ако все пак можеш да излъжеш представителите на закона, от всевиждащите очи на духовете не можеш да се скриеш. Разказаха ни, че в Нигерия властите поощряват ритуалите на зангбето, за да се преборят с нарастващата престъпност. И, според тях, това има ефект.

Както се казва „човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“. Западноафриканските държави се борят със същите проблеми, които са характерни за всяко общество. Само че не инвестират в полиция, а в жертвоприношения за божествата и духовете. Може и да действа, кой знае?

Фотокредити: istock, Wikipedia, Château Vodou Strasbourg




Валути


Количка

Количката е празна.

Произход

Нови продукти